Какво е медиацията?
Медиацията е структуриран, интерактивен процес, при който безпристрастна трета страна неутрално подпомага спорещите страни при разрешаването на конфликти чрез използването на специализирани техники за комуникация и преговори. Всички участници в медиацията се насърчават да участват активно в процеса. Медиацията е процес, ориентиран към страните, тъй като е фокусиран предимно върху нуждите, правата и интересите на страните. Медиаторът използва голямо разнообразие от техники, за да насочи процеса в конструктивна посока и да помогне на страните да намерят своето оптимално решение. Медиаторът е улесняващ, тъй като управлява взаимодействието между страните и улеснява откритата комуникация. Медиацията също така е оценъчна, тъй като медиаторът анализира въпроси и съответните норми („тестване на реалността“), като същевременно се въздържа от предоставяне на предписателни съвети на страните (напр. „Трябва да направите…“).
Медиацията, както се използва в правото, е форма на алтернативно разрешаване на спорове за разрешаване на спорове между две или повече страни с конкретни последици. Обикновено трета страна, медиаторът, помага на страните да договорят споразумение. Спорещите могат да посредничат при спорове в различни области, като например търговски, правни, дипломатически, трудови, обществени и семейни въпроси.
Терминът медиация най-общо се отнася до всеки случай, в който трета страна помага на другите да постигнат споразумение. По-конкретно, медиацията има структура, график и динамика, които липсват при „обикновените“ преговори. Процесът е частен и конфиденциален, понякога наложен от закона. Участието обикновено е доброволно. Медиаторът действа като неутрална трета страна и улеснява, а не ръководи процеса.
Медиацията става все повече международно прието решение за прекратяване на конфликта. Медиацията може да се използва за разрешаване на спорове от всякакъв мащаб (макар, че е най-удачна при спорове с по-малък материален интерес).
Медиаторите използват различни техники за отваряне или подобряване на диалога и съпричастността между спорещите, като имат за цел да помогнат на страните да постигнат споразумение. Много зависи от уменията и обучението на медиатора. Тъй като практиката придоби популярност, последваха програми за обучение, сертификати и лицензиране, които създадоха обучени и професионални медиатори, ангажирани с дисциплината.
